Ще предотврати ли новият закон изпирането на пари, какво ново предвижда той като механизми за превенция и как да се подготвим?

С новият Закон за мерките срещу изпирането на пари („ЗМИП„) се цели постигане съответствие с Четвъртата директива на Европейския съюз срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм (Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета) и Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на терористични дейности на FATF.

Съгласно ЗМИП всички лица, задължени да прилагат мерки срещу изпирането на пари, трябва да се запознаят с новите разпоредби и да предприемат действия по прилагането им.

Какви са основните цели на Закона за мерките срещу изпирането на пари?

Целите на новите разпоредби на ЗМИП са засилване на превенцията за изпирането на пари и финансирането на тероризма, борбата срещу корупцията, по-ефективно отчитане на рисковете, увеличаване на капацитета на компетентните национални институции за анализ и обмен на информация.

Кои са задължените лица по ЗМИП?

Съгласно чл.4 от ЗМИП, кръгът на задължените по закона субекти е разширен, като пълния списък може да видите тук: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134420482

Мерките срещу изпирането на пари са задължителни за множество публични органи, финансови, лизингови и застрахователни институции, но тук ще обърнем внимание на други дейности, за които се предвижда обем от засилени мерки, в сравнение с досегашната регулация, независимо от сериозната разлика в обема и сферата на дейност като:
нотариуси; юридически лица с нестопанска цел; регистрирани одитори; лица, които по занятие извършват консултации в областта на данъчното облагане; търговци на едро;  лица, които по занятие извършват правни консултации (в случайте, определени в закона);  лица, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти;  лица, които по занятие извършват счетоводни услуги и др.

Съдържанието на разпоредбите предвижда още „политически личности“ като президенти, премиери, министри, депутати да бъдат подлагани на по-сериозни проверки относно произхода на парите им при различни видове сделки и финансови операции. Значително се разширява и кръгът на лицата, които попадат в дефиницията за „видна политическа личност“ и които подлежат на по-обстойно проучване от спецслужбите.
С новият Закон за мерките срещу изпирането на пари се разширява и контролът върху свързаните с тях лица, с които те имат брак или са във фактическо съжителство, както и деца и родители и техните съпрузи и роднините по съребрена линия до втора степен.
Ще се контролират и всички физически лица, за които има данни, че са в близки „търговски, професионални или други делови взаимоотношения“ с въпросната видна политическа личност или негови/нейни роднини.

Какви мерките за превенция предвижда ЗМИП?

  • Комплексна проверка на клиенти
  • Събиране и изготвяне на документи
  • Съхраняване на документи и данни
  • Оценка на риска от изпирането на пари
  • Разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти

Предметен обхват:

  1. При установяване на делови взаимоотношения.
  2. При извършване на случайна операция/сключване на случайна сделка в следните случаи:
  • случайна операция/сделка на стойност ≥ 15 000 евро;
  • плащане в брой ≥ 5000 евро;
  • превод на средства по електронен път чрез доставчик на платежни услуги ≥ 1000 евро.

След обнародването на закона и влизането му в сила предстои разработването на подзаконовата регламентация – правилник за прилагане на закона

Спрямо кои клиенти трябва да приложим мерките по ЗМИП

Субекти на проверка са както физически, така и юридически лица и други правни образувания. (например:тръстове)
Какво разбира закона под клиент?
Понятието клиент е обяснено § 1 , т. 9 от Допълнителните разпоредби към ЗМИП, а именно:

Всяко физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което встъпва в делови взаимоотношения или извършва случайна операция или сделка с лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Какви видове проверки, кследва да извършваме по ЗМИП?

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА
Комплексна проверка на юридическо лице:
Състои се от следните етапи:

  1. Идентифициране – идентификацията може да бъде осъществена присъствено или по електронен път.
  2. Установяване на структурата на собственост, управление и контрол – изискване информацията от клиента.
  3. Идентифициране на законните представители и пълномощници – методите са посочени в чл.55 от ЗМИП.
  4. Документиране на действията – Дата и час, имена и длъжност.
  5. Идентифициране на действителните собственици – Очаква се създаването на регистър към Агенция по Вписванията.
  6. Поддържане на актуална информация – периодично преглеждане и актуализиране.
  7. Срок за съхранение на информацията – 5 години, който срок започва да тече в различни моменти, в зависимост от извършваната операция/действие.

Комплексна проверка на фичизическо лице:

  1. Идентифициране – идентификацията може да бъде осъществена присъствено или по електронен път.
  2. Проверка на идентификацията – методите са посочени в чл.55 от ЗМИП.
  3. Документиране на действията – Дата и час, имена и длъжност.
  4. Проверка за видна политическа личност/свързано лице – Ако се установи, че лицето е ВПЛ/свързано лице, прилага се разширена комплексна проверка.
  5. Поддържане на актуална информация – периодично преглеждане и актуализиране.
  6. Срок за съхранение на информацията – 5 години, като ДАНС може да удължи срока с до + 2 години, който срок започва да тече в различни моменти, в зависимост от извършваната операция/действие.

ОПРОСТЕНА КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА

Изискванията към този вид проверка са описани в чл. 25 – 34 ЗМИП.
Трябва да отговаря на следните изисквания:

  • Да няма изричен случай, в който се изисква разширена комплексна проверка;
  • Клиентът/сделката да не са от среден/висок риск (съгл. оценката на риска);
  • Да няма съмнение за условията за прилагането на опростена проверка;
  • Предварително уведомление до ДАНС за категории лица и сделки, спрямо които ще се прилага опростена проверка;

Мерките, които се прилагат са по-леки и по-малко на брой.

  1. Данни за идентификация на физическо лице (с или без снемане на копие от документ за самоличност);
  2. Проверка на идентификацията може да се извърши преди или след установяване на делови взаимоотношения;
  3. Намалена честота на текущ мониторинг спрямо нивото на риска (при съществуващи клиенти);
  4. Косвени индикации за произход на средствата (когато е приложимо);
  5. Други мерки съгласно насоки за опростена проверка за банки, застрахователи и др.

РАЗШИРЕНА КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА
Разширените мерки се прилагат спрямо следните категории лица и сделки:

  • Видна политическа личност/свързано лице
  • Клиент, установен във високорискова трета държава
  • Сложни/необичайно големи сделки/операции
  • Сделки/операции без явна икономическа/законна цел

Мерките включват допълнителни изисквания и процедури:

  • Одобрение от служител на висша ръководна длъжност;
  • Действия за установяване произхода на средствата (поне 2 способа);
  • Изясняване на източника на имуществено състояние;
  • Текущо и разширено наблюдение.
  • Събиране на допълнителна информация (ако операцията/сделката няма явна икономическа/законна цел).

За какъв срок се съхранява информацията?

  • Всички събрани и изготвени документи, данни и информация се съхраняват за срок от 5 години, който може да бъде удължен от Държавна агенция „Национална сигурност“ („ДАНС“) с до + 2 години
  • Всеки един от субектите на ЗМИП следва да изготви Вътрешни правила, който следва да са налични за целия срок на извършване на дейност + 1 година от преустановяване на дейността. Срокът за изготвяне на Вътрешните правила е до 4 месеца след издаване на Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Какви са изискванията към съхранението на документите?

Документите следва да бъдат на разположение на ДАНС;

Да могат да бъдат възстановени своевременно (когато следва да се представят като доказателство).

Контролни органи и санкции?

Контролът по прилагането на разпоредбите е вменен на председателя на (ДАНС). Той ще определи контролни органи, които ще са част от състава на дирекция „Финансово разузнаване“ на агенцията.

Неизпълнението на изискванията на закона, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоби и имуществени санкции, които могат да достигнат до няколко милиона лева