Какво казва закона за представянето на продукт като „детски“ или „предназначен за деца“ ?
В европейското и национално законодателство липсват общи нормативно установени изисквания към група „детски храни“.
Детските храни са регламентирани в националното законодателство в съответните подзаконови актове:
• Наредба за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни;
• Наредба за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца;
• Наредба № 6 от 10.08.2011 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения;
• Наредба № 9 от 16.09.2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици;
• Наредба № 37 от 21.07.2009 г. за здравословно хранене на учениците.
Ако решим да използваме определението „детски“ към търговското наименование, етикета или рекламното послание на нашия продукт, трябва да знаем критериите, които правораздавателните органи ще проверят.
По-долу сме изложили казус от практиката, за да онагледим проблематиката.
Реклами насочени към деца – практически въпроси
При извършена проверка от Комисията за защита на конкуренцията („КЗП“), инспекторите установяват, че хранителни продукти – лютеница и кетчуп на познат български производител се етикират и предлагат под търговското наименование „Детска мечта“, като предназначени за деца.
В развилото се производство пред административния орган, производителят предоставя становище и технологична документация за механизма на производство и влаганите продукти.
КЗП изисква становища от Българска агенция по безопасност на храните и Националния център по обществено здраве и анализи, които посочват, че детските храни трябва да са съобразени с препоръчителните норми за хранителни вещества за децата.
Етикирането, рекламирането и представянето на продукти като „детски“ изисква продуктите да притежават специфично предимство пред останалите, което да ги определи като подходящи за консумация от деца.
Следва решение на КЗП, че търговецът използва нелоялна търговска практика (68д, ал.1 във вр. с чл.68г, ал.4 във вр. с чл. 68 от ЗЗП), като предоставя заблуждаваща информация за специфични предимства и характеристики на продукти, чрез текст който определя продукта като детски или предназначен за деца.
Наказаното търговско дружество обжалва акта на КЗП пред съд.
Какво е решението на съда?
В мотивите към своето решение, съда взема предвид следните факти:
• След проведена експертиза, се установява, че продуктите „Детска мечта“ могат да бъдат определени като по-пригодени за детския вкус в сравнение с традиционните съпоставими продукти, най-малкото защото в тях не се влагат консерванти, ароматизанти, оцветители и лютиви зеленчукови съставки или подправки.
• Установява, че търговецът е публикуван в списъка на Българската агенция по безопасност на храните, които произвеждат лютеница по браншови стандарт.
• при производство на домашна лютеница „Детска мечта“ се прилага допълнително хомогенизиране на (фино смилане) на продукта.
• Българска агенция по безопасност на храните е посочила, че лютеница, кренвирши, луканка, суджук, кетчуп и майонеза са обичайни хранителни продукти известни на българския пазар, които се консумират от всички хора без възрастови ограничения, включително и от децата
• В случая на етикета на процесните продукти няма съобщение или представяне, че определена съставка има благоприятно въздействие върху развитието или здравето на децата и не заявява и не внушава у средния потребител, че съществува връзка между съответния продукт и развитието или здравето на децата
На база на гореизложеното, съдът намира, че оспорващото дружество не е използвало нелоялна заблуждаваща търговска практика.
Ако имате казус, свързан с предстояща или провеждана промоционална кампания, не се колебайте да се свържете с нас.