Глобализацията на световните пазари и членството на Република България в Европейския съюз улесняват значително навлизането на чужди продукти на националния пазар.

Маркетолозите се възползват от предварително създадените промоционални материали от техните чуждестранни колеги и ги използват директно в своите кампании.

Какви могат да бъдат последствията за компанията, оперираща на българския пазар?

Нека разгледания по-долу реален случай ни мотивира да бъдем една идея по-предпазливи и по-внимателни при стартирането на маркетингова кампания.

Фактическа обстановка

В конкретния случай, дистрибутор на лекарствен продукт за борба срещу косопад, решава да организира промоционална кампания чрез дигитални канали, използвайки проучвания проведени в САЩ. Тексът на кампанията гласи следното:

„ABC“ е първият продукт срещу косопад, клинично одобрен от агенцията по лекарствата (FDA) в САЩ за употреба от мъже и жени .По време на клиничното изследване, „ABC“ под формата на пяна предизвиква израстване на нова коса в 85 % от мъжете учасващи в изследването след 4 месеца употреба сутрин и вечер. В категория „ABC“ за мъже били поместени следните продукти: „ABC“ 5% пяна 4×60 мл. за 4 месеца цена 180,00 лв.“ „ABC“ 5 % пяна срещу косопад цена 50,00 лв.“ „ABC“ 5 % дермален разтвор Extra Strengt Цена 135,00 лв. „ABC“ 5 % пяна 3×60 мл.за 3 месеца Цена 130,00 лв.

На пръв поглед – нищо необичайно. Последствията?

След извършена проверка от регулаторните органи, се установява, че търговецът предлага продукт, за които не са издадени разрешения за употреба от Изпълнителната агенция по лекарствата(„ИАЛ„) съгласно изискванията на българското законодателство , а на сайта на дружеството в секция „Сертификати“ е публикувана снимка на документ, над която е поместен текст „U.S Food and drug administration“, без търговецът да притежава съответните сертификати и документи на продукта.

В допълнение, макар от маркетингова гледна точка текстът да звучи атрактивен, лесно би могъл да попадне под ударите на закона и да бъде възприет като неверни твърдения, които могат да заблудят потребителя, че дадена стока може да лекува болести или нарушени функции на човешкия организъм. Българският търговец трудно би могъл да се защити, тъй като данните от проучването проведено от компанията доставчик в САЩ трябва да бъдат на негово разположение, което е малко вероятно.

Допълнителни изисквания, които регулаторните органи проверят

В уебсайта не е посочено Седалище и Aдрес на управление, с което нарушава, чл. 47, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на потребителята („ЗЗП“).

Правото на отказ от договора, условията, срокът, и начинът за неговото упражняване съгласно чл. 52 ЗЗП – при договорите склювани от разстояние, търговецът е длъжен да предостави предварително информация на потребителя за правото му на отказ от договора

Изводите на съда

„Касае се за рекламна кампания със значителен срок на провеждане ,в която се твърди, че търговец е получил разрешение за извършване на определена дейност или че за дадена стока или услуга е получено разрешение, одобрение или лиценз от държавен или друг орган, което в конкретния случай не отговаря на събраните и приети за изяснени факти. Установено е категорично в рамките на проверката, че на сайта на дружеството в секция „Сертификати“ е публикувана снимка на документ, над която е поместен текст „U.S Food and drug administration“, а дружеството не е предоставило сертификати и документи на продукта, както в рамките на административното производство, така и в съдебното такова. От друга страна по делото са налични доказателства, че в Република България няма издадени разрешения за употреба на „ABC“ cutaneous solution и „ABC“ 5% foam. Изпълнителната агенция по лекарствата е издала само разрешение за употреба на лекарствен продукт „ABC“ 2% (minoxidil) cutaneous solution, като притежател на разрешението за употреба е друго дружество“

Каква е предвижданата имуществена санкция за бизнеса?

За юридически лица извършили това нарушение съгласно чл.210а. от ЗЗП е предивдена санкция в размер
от 1000 до 30 000 лв.